Детска рисунка

Това е рисунка на Карина ;-)

Толкова ми харесва, че не мога да не споделя.

Децата са прекрасни, а рисунките... рисунките сами говорят за себе си.

Бижута от мъниста

Понякога трябва да отвориш чекмеджето и да поровиш за нещо забравено, ако е останало разбира се и някои друг не го е намерил преди теб. Визирам децата, които намират НЕЩА и ги подреждат, така че никой никога неможе да ги открие.

Преди 7-8 години, когато бях вкъщи по майчиство, започнах да правя бижута от стъклени мъниста и корда. Доста бавна и пипкава работа признавам. Незанайно защо, точно тогава се успокоявах по този начин. Измислях хиляди "плетки" и бях "адски добра".

Сега се съсредоточавам върху един елемент с по-малко или повече детаили, но не и плетеница от мъниста, на която не се вижда края. Това са нови снимки от една стара, но скъпа моя колекция. Нещо старо, което провокира нова идея.

Отново някакви "characters"



Не мога да избягам от тях. Фигурки, "characters"  или както искате ги наречете. 

Те са чудесен подарък за някой приятел, за  празник или просто така. Инересно ми е защото обикновено фигурката олицетворява човека, неговия характер или просто външен вид ;-) Добрата новина е, че всички се забавляват, приемат с усмивка шегата

и им остава чудесен спомен. Понякога приятели ги поръчват за рожден ден на някого и тогава е забавно, защото "работим " по описание, кога сполучливо, кога несъвсем. Но винаги е приятно, защото е различно.

Мартенички - цветя

Тези мартеници направих за магазинчето на мой приятел в което се продават цветя.

Затова и мартениците са тематични. Сред цветята има и някоя друга пеперуда за цвят ;-)

Мазинчето се казва Акварел  и се намира в квартал Г. Делчев в София.

Мартенички

  

С децата направихме мартенички с ясна цел - комерсиална ;-).

Любим образ - коте и негови подобни. 

Тук -там по някое сърчице, цвете и копче за разкош.

Мартеничките са от бяла глина и солено тесто / изсушени на въздух /,

нарисувани и лакирани отгоре с лак за здравина и блясък.

Черно, червено и бяло

 

Това лято посадихме семенца от различни декоративни тикви в двора на село,
просто ей така, да видим дали ще излезе нещо.
Те пък взеха че поникнаха всичките.
Изведнъж се сдобихме с количества различни
по форма и шарка тикви.
Немога да им се нарадвам.
Какво ли не приложение им измислих.
А вдъхновението е на рояци ;-)
И така поснимах си за кеф, тиква и гъба 
/любими форми напоследък за мен /.
За първи път комбинацията бяло, червено и черно ми се струва благодатна, а не кичозна.
Още повече, че наближава 1 март и както всяка година, така и тази имам желание да правя мартеници, но никога не намирам време.
Сега обаче усещам, че ще ми се получи.