malkatagad

вторник, 8 февруари 2011 г.

Моите бижута

Да правя бижута от керамика и всякакви други ”неблагородни” материали е моята страст. Започнах на шега с някакви мънистенца и телчета и досега немога да спра. Мънистата, който правя са от глина с глазура от епоксидна смола. Тук там използвам сребърни телчета, кожени и копринени шнурчета, стуклени мъниста. Но основата и фокуса е върху керамиката. Харесва ми да правя експерименти и да откривам нови техники. Не се страхувам да търся и опитвам, дори да сгреша. Почти винаги откривам в дефекта ефект.

петък, 4 февруари 2011 г.

Куче дакел - на точки

Това е представата на дъщеря ми за нейния "бъдещ, мечтан, желан... и каквото още ви дойде на ум" домашен любимец. Признавам и', на 8 години е, но кучето и' е с характер. Може да е някаква негова си порода, но си стой на краката и души наоколо. Много ме радва дъщеря ми с освободеното си съзнание и желанието да опитва нови неща.

Та така стоят нещата:

"Мамо, моля те, моля те, моля те, купи ми куче.

Може да не е същото, но аз пак ще си го обичам."

вторник, 25 януари 2011 г.

игла, конец и здрави нерви

Понякога изпитвам неистова нужда да шия,
каквото ми хрумне - чанти, дрехи, кукли, възглавнички...
Започвам затрупана с копчета и парцалки. Бързам, много бързам, за да не изпусна момента. Припряна съм, една от лошите ми черти. Искам за кратко време да направя всичко което ми е хрумнало и се втурвам през глава. И тогава...иглата се чупи за първи път..., конеца се къса на всеки 10 минути, машината има някакъв проблем ;-)
Със зъби и нокти избутвам нещата докрай.
Доволна съм.
...и отново с месеци не докосвам шевна машина,
трябва време, да разплета кълбото от нерви.