Мартенички - цветя

Тези мартеници направих за магазинчето на мой приятел в което се продават цветя.

Затова и мартениците са тематични. Сред цветята има и някоя друга пеперуда за цвят ;-)

Мазинчето се казва Акварел  и се намира в квартал Г. Делчев в София.

Мартенички

  

С децата направихме мартенички с ясна цел - комерсиална ;-).

Любим образ - коте и негови подобни. 

Тук -там по някое сърчице, цвете и копче за разкош.

Мартеничките са от бяла глина и солено тесто / изсушени на въздух /,

нарисувани и лакирани отгоре с лак за здравина и блясък.

Черно, червено и бяло

 

Това лято посадихме семенца от различни декоративни тикви в двора на село,
просто ей така, да видим дали ще излезе нещо.
Те пък взеха че поникнаха всичките.
Изведнъж се сдобихме с количества различни
по форма и шарка тикви.
Немога да им се нарадвам.
Какво ли не приложение им измислих.
А вдъхновението е на рояци ;-)
И така поснимах си за кеф, тиква и гъба 
/любими форми напоследък за мен /.
За първи път комбинацията бяло, червено и черно ми се струва благодатна, а не кичозна.
Още повече, че наближава 1 март и както всяка година, така и тази имам желание да правя мартеници, но никога не намирам време.
Сега обаче усещам, че ще ми се получи.

Моите бижута

Да правя бижута от керамика и всякакви други ”неблагородни” материали  е моята страст. Започнах на шега с някакви мънистенца и телчета и досега немога да спра. Мънистата, който правя са от глина с глазура от епоксидна смола. Тук там използвам сребърни телчета, кожени и копринени шнурчета, стуклени мъниста. Но основата и фокуса е върху керамиката. Харесва ми да правя експерименти и да откривам нови техники. Не се страхувам да търся и опитвам, дори да сгреша. Почти винаги откривам в дефекта ефект.

Куче дакел - на точки

Това е представата на дъщеря ми за нейния "бъдещ, мечтан, желан... и каквото още ви дойде на ум" домашен любимец. Признавам и', на 8 години е, но кучето и' е с характер. Може да е някаква негова си порода, но си стой на краката и души наоколо. Много ме радва дъщеря ми с освободеното си съзнание и желанието да опитва нови неща.

Та така стоят нещата:

"Мамо, моля те, моля те, моля те, купи ми куче.

Може да не е същото, но аз пак ще си го обичам."

игла, конец и здрави нерви

Понякога изпитвам неистова нужда да шия,
каквото ми хрумне - чанти, дрехи, кукли, възглавнички...
Започвам затрупана с копчета и парцалки. Бързам, много бързам, за да не изпусна момента. Припряна съм, една от лошите ми черти. Искам за кратко време да направя всичко което ми е хрумнало и се втурвам през глава. И тогава...иглата се чупи за първи път..., конеца се къса на всеки 10 минути, машината има някакъв проблем ;-)
Със зъби и нокти избутвам нещата докрай.
Доволна съм.
...и отново с месеци не докосвам шевна машина,
 трябва време, да разплета кълбото от нерви.

 

Куче - на първо четене

 

Куче - и на второ четене



   

Нещо като Чебурашка, ама несъвсем