четвъртък, 10 март 2011 г.

Отново някакви "characters"


Не мога да избягам от тях. Фигурки, "characters"  или както искате ги наречете. 
Те са чудесен подарък за някой приятел, за  празник или просто така. Инересно ми е защото обикновено фигурката олицетворява човека, неговия характер или просто външен вид ;-) Добрата новина е, че всички се забавляват, приемат с усмивка шегата
и им остава чудесен спомен. Понякога приятели ги поръчват за рожден ден на някого и тогава е забавно, защото "работим " по описание, кога сполучливо, кога несъвсем. Но винаги е приятно, защото е различно.

понеделник, 14 февруари 2011 г.

Мартенички - цветя






Тези мартеници направих за магазинчето на мой приятел в което се продават цветя.
Затова и мартениците са тематични. Сред цветята има и някоя друга пеперуда за цвят ;-)
Мазинчето се казва Акварел  и се намира в квартал Г. Делчев в София.

петък, 11 февруари 2011 г.

Мартенички

  

С децата направихме мартенички с ясна цел - комерсиална ;-).
Любим образ - коте и негови подобни. 
Тук -там по някое сърчице, цвете и копче за разкош.
Мартеничките са от бяла глина и солено тесто / изсушени на въздух /,
нарисувани и лакирани отгоре с лак за здравина и блясък.

вторник, 8 февруари 2011 г.

Черно, червено и бяло
















 


Това лято посадихме семенца от различни декоративни тикви в двора на село,
просто ей така, да видим дали ще излезе нещо.
Те пък взеха че поникнаха всичките.
Изведнъж се сдобихме с количества различни
по форма и шарка тикви.
Немога да им се нарадвам.
Какво ли не приложение им измислих.
А вдъхновението е на рояци ;-)
И така поснимах си за кеф, тиква и гъба 
/любими форми напоследък за мен /.
За първи път комбинацията бяло, червено и черно ми се струва благодатна, а не кичозна.
Още повече, че наближава 1 март и както всяка година, така и тази имам желание да правя мартеници, но никога не намирам време.
Сега обаче усещам, че ще ми се получи.

Моите бижута










Да правя бижута от керамика и всякакви други ”неблагородни” материали  е моята страст. Започнах на шега с някакви мънистенца и телчета и досега немога да спра. Мънистата, който правя са от глина с глазура от епоксидна смола. Тук там използвам сребърни телчета, кожени и копринени шнурчета, стуклени мъниста. Но основата и фокуса е върху керамиката. Харесва ми да правя експерименти и да откривам нови техники. Не се страхувам да търся и опитвам, дори да сгреша. Почти винаги откривам в дефекта ефект.


петък, 4 февруари 2011 г.

Куче дакел - на точки


Това е представата на дъщеря ми за нейния "бъдещ, мечтан, желан... и каквото още ви дойде на ум" домашен любимец. Признавам и', на 8 години е, но кучето и' е с характер. Може да е някаква негова си порода, но си стой на краката и души наоколо. Много ме радва дъщеря ми с освободеното си съзнание и желанието да опитва нови неща.
Та така стоят нещата:
"Мамо, моля те, моля те, моля те, купи ми куче.
Може да не е същото, но аз пак ще си го обичам."