Бижута от мъниста

Понякога трябва да отвориш чекмеджето и да поровиш за нещо забравено, ако е останало разбира се и някои друг не го е намерил преди теб. Визирам децата, които намират НЕЩА и ги подреждат, така че никой никога неможе да ги открие.

Преди 7-8 години, когато бях вкъщи по майчиство, започнах да правя бижута от стъклени мъниста и корда. Доста бавна и пипкава работа признавам. Незанайно защо, точно тогава се успокоявах по този начин. Измислях хиляди "плетки" и бях "адски добра".

Сега се съсредоточавам върху един елемент с по-малко или повече детаили, но не и плетеница от мъниста, на която не се вижда края. Това са нови снимки от една стара, но скъпа моя колекция. Нещо старо, което провокира нова идея.

Моите бижута

Да правя бижута от керамика и всякакви други ”неблагородни” материали  е моята страст. Започнах на шега с някакви мънистенца и телчета и досега немога да спра. Мънистата, който правя са от глина с глазура от епоксидна смола. Тук там използвам сребърни телчета, кожени и копринени шнурчета, стуклени мъниста. Но основата и фокуса е върху керамиката. Харесва ми да правя експерименти и да откривам нови техники. Не се страхувам да търся и опитвам, дори да сгреша. Почти винаги откривам в дефекта ефект.

Кукла - първа

Мечтаех да направя кукла.

Както казва дъщеря ми „Искам кукла моя”.

Всичко е на кака, искам моя

И аз исках кукла – моя.

В чудесно настроение, без идея и с подръчни материали си направих кукла... за около час.

Това не звучи гордо. Когато около теб е пълна лудница и час е много,

съветите са много, недоволните също.

Не е като мечтаната, но нали някой ден отново трябва да опитам.

Този път сама, с идея  и вдъхновение.



              

            

Маскирани сърца

Old-Fashioned - 2006г

 

Чичо Том 

Крадецът на праскови