Това лято посадихме семенца от различни декоративни тикви в двора на село,
просто ей така, да видим дали ще излезе нещо.
Те пък взеха че поникнаха всичките.
Изведнъж се сдобихме с количества различни
по форма и шарка тикви.
Немога да им се нарадвам.
Какво ли не приложение им измислих.
А вдъхновението е на рояци ;-)
И така поснимах си за кеф, тиква и гъба
/любими форми напоследък за мен /.
За първи път комбинацията бяло, червено и черно ми се струва благодатна, а не кичозна.
Още повече, че наближава 1 март и както всяка година, така и тази имам желание да правя мартеници, но никога не намирам време.
Сега обаче усещам, че ще ми се получи.
Да правя бижута от керамика и всякакви други ”неблагородни” материалие моята страст. Започнах на шега с някакви мънистенца и телчета и досега немога да спра. Мънистата, който правя са от глина с глазура от епоксидна смола. Тук там използвам сребърни телчета, кожени и копринени шнурчета, стуклени мъниста. Но основата и фокуса е върху керамиката. Харесва ми да правя експерименти и да откривам нови техники. Не се страхувам да търся и опитвам, дори да сгреша. Почти винаги откривам в дефекта ефект.
Това е представата на дъщеря ми за нейния "бъдещ, мечтан, желан... и каквото още ви дойде на ум" домашен любимец. Признавам и', на 8 години е, но кучето и' е с характер. Може да е някаква негова си порода, но си стой на краката и души наоколо. Много ме радва дъщеря ми с освободеното си съзнание и желанието да опитва нови неща.